БАРА̀КА

БАРА̀КА ж. Лека едноетажна дъсчена постройка обикн. с едно помещение за временно ползуване като жилище, работилница, за съхраняване на нещо, за продажба на стоки и под. По тротоара около гарата са наредени дъсчени бараки, в които червендалести мъже и едри жени продават ябълки, бонбони. Н. Фурнаджиев, МП, 102. На кариерата нямаше никаква постройка освен една голяма дървена барака, в която работниците се прислоняваха при крайно лошо време. Д. Ангелов, ЖС, 316. Тук са карантинните бараки, в тях са нощували половината от другарите ви. Ал. Константинов, Съч. I, 99. Обущарска барака. Барака за дърва и въглища.

— Ит. baracca през тур. baraka или гр. μπαράκα. — Цариградски вестник, 9. VII. 1855 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, с. 225).

Списък на думите по буква