БАРБИТУРОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАРБИТУ̀РОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Обикн. в съчет.: Барбитурова киселина. Хим. Органично съединение, получавано от кондензацията на урина с етер, чиито производни притежават силно сънотворно действие.