БАРДАК —Речник на българския език — алтернативна версия

БАРДА̀К¹, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. 1. Стомна; бардук. Айде у дома да идем, та да премениме, / та да премениме наша сестра Мана, / .. / да я пратим на Баш бунар чешма, / да налива зелен бардак с вода. Нар. пес., СбНУ ХIV, 77. Дона иде от манастир, / у ръка ю зелен бардак, / у бардако студна вода. Нар. пес., СбНУ, ХLIII, 538.

2. Количеството течност, което се вмества в такъв съд; стомна, бардук.

3. Вид голяма чаша с дръжка. Моме спиет стреде дворйе, / стреде дворйе на одарот; / над глаа му бардак вода / во бардакот киска цвеке. Нар. пес., СбБрМ, 400. При глава ѝ седеф скемле / на скемлето билюр бардак, / във бардака шекер шербет. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 106–107.

4. Количеството течност, което се вмества в такава чаша.

— Тур. bardak.

БАРДА̀К², мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Разг. Пренебр. Публичен дом. Но това е човек без морал! Обърнал е на бардак тоя културен клуб. Ст. Даскалов, ЕС, 328. Състари ме този мой син. Състари ме и щв ме умори. Събрал се е с тайфа от офицерчета и адвокатчета. .. Нощ през нощ по бардаците осъмват. В. Геновска, СГ, 135.

— От рус. бардак.