БАРДЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАРДЀНЦЕ, мн. ‑а, ср. Диал. Умал. от барде; стомничка, бардаче. До четиредесеття сяка заран с барденце .. ходеше на гробищата да пали кандила и да прелива гроба. Т. Влайков, Съч. II, 288. И тръгна след Велика, като зла нечиста сянка, сестричето ѝ. За вода ли отива — то ще вземе барденцето. Ил. Волен, ДД, 95.