БАРДУЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАРДУ̀ЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от бардук; стомничка, бардаче, барде. — А ти иди донеси бардучето със студена вода. Аз си имам в торбата и сиренце, ще похапна. Д. Марчевски, ДВ, 125. Пихме стара дренчена ракия от изкусно гравирано оловно бардуче. А. Каралийчев, С, 22. Подир няколко дена жар сипнало слънцето, сякаш запламтяла земята. И за месец-два, до края на лятото пресъхнали изворите, изгорели нивите, завайкали се хората за бардуче водица. Ст. Станчев, ПЯС, 110.