БАРДУЧЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАРДУ̀ЧЕНЦЕ, мн. ‑а, ср. Диал. Умал. от бардуче; стомничка, барденце. — Кръстинке, .. , я кума ти ни донесе бардученцето с ракийцата, донеси и цанцарката и ни залей по една ракиица, .. ; сбор е туй и ние да се поразвеселим. Ил. Блъсков, ЗК, 177.