БАРИКАДА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАРИКА̀ДА ж. Изградена преграда от подръчни материали — камъни, дървета и др., която се използва по време на размирица, революция или война за спиране достъпа на противника до улица, мост, проход и под. На пътя между Къневата воденица и Хаджитрендафиловия хан бяха изградени барикади от натрупани коли, камъни, дървета. От това място се вардеше пътят за Пловдив. Г. Караиванов, П, 22. Тъй като полицията се намесила с палки и бомби със сълзлив газ, студентите издигнали барикади и се отбранявали с павета и прътове. ВН, 1958, бр. 2103, 3. Последний значителен бой стана на 17 май (..) в Брацигово,.. Жителите, както и батачани, бяха се обградили с дървени барикади. Г. Бенев, БК (превод), 62. На кръстопътя, дето ся събираха тези три пътища, по които са влизаше в града, направиха една барикада (табия) от дърва, камъни и каквото набързо намериха. У, 1870, бр. 1, 46-47. Пролет моя, моя бяла пролет / .. / . Нека видя първия ти полет, / дал живот на мъртвите площади, / нека видя само твойто слънце / и — умра на твойте барикади! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 107. ● Обр. На тезгяха, зад една барикада от шишета, .. , стоеше съдържателят на международната странноприемница. Й. Йовков, ПК, 106–107.

— От фр. barricade.