БАРИТОН —Речник на българския език — алтернативна версия

БАРИТО̀Н м. Муз. 1. Среден по височина мъжки глас между тенор и бас. Людмила с удоволствие слушаше неговия мек, богат на отсенки баритон. Ем. Манов, ДСР, 374. Буйната му коса се развяваше от вентилатора, плътният му баритон звучеше развълнувано. П. Незнакомов, СНП, 177. Точно в седем часа маршовата музика секна, .. и веднага след това прозвуча плътният баритон на говорителя на "Радио София". Д. Ангелов, ЖС, 86.

2. Певец с такъв глас. Тамо музика не свири, / но пък има смесен хор: / баритон, мецосопрано, / бас, сопрано и тенор! Хр. Смирненски, Съч. II, 9. Той е един от най-добрите

баритони в операта. // Партия на певци с такива гласове в хорово произведение.

3. Меден духов музикален инструмент, който по регистър съответства на такъв глас.

— От гр. βαρύτονος ’който е с нисък тон, глас’.