БАРИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀РИЧКА ж. Разг. Умал. от бара; малка бара, барица. Реката шуми из тясното лъкатушно легло, .. Тя е многоводна сега. Прибрала е всичките рилски поточета, барички, ручейки. Ив. Вазов, Съч, ХV, 7. И ние настигнахме колата, седнахме, запалихме цигари, а воловете кротко поеха по пътя, който следваше течението на тинестата баричка. Н. Тихолов, ДКД, 15. Ленко прецапа плитката баричка, която идеше от тинясалото изворче под воденичната вада, и се спря. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 182.