БАРЍШ

БАРЍШ м. Диал. Тънка кърпа за глава; барез. Донка бе се понатруфила, забрадена с чер бариш. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 50. Разорах, мамо,, втори гроб, / във гроба мома лежеше: / ален ѝ бариш на глава, / руса ѝ коса сплетена, / смъртна я роса побило. Нар. пес., СбНУ, ХLIV, 446.

— От фр. barège през рум. bariş. — Друга форма: баръ̀ш.

Списък на думите по буква