БАРО̀Н

БАРО̀Н1 м. 1. Само ед. Дворянска титла на благородник в Западна Европа и дореволюционна Русия, обикн. с една степен по-ниска от графска. Петербург, 10 юни. — Барон Мюлер, генерал губернатор на балтийските провинции, биде назначен за член на имперския държавен съвет. БД, 1909, бр. 1, 3. Барон Ротшилд.

2. Лице, което носи такава титла. Каква пъстрота в пътниците по обществено положение! Разни барони и баронеси, .. , търговци-спекуланти. Ал. Константинов, БПр, 27. Свикнал на всевластието на различни крепостни владетели — графове, барони,.., — тогавашният европеец със смайване открива, че тук управлява наистина една върхушка. К, 1963, бр. 1, 27.

3. Нов. Лице с голямо влияние и власт в определена област на индустрията, финансите или организираната престъпност. Медиен барон разстрелян в центъра на Будапеща. С, 1998, бр. 1936, 4. Барон от наркобизнеса.

Барон ефенди, султан без гащи. Диал. Подигр. За сиромах човек, който се големее.

— Фр. baron. — П. Хилендарски, История Славеноболгарская, 1762 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици, ГСУ, 1960, с. 182).

БАРО̀Н

БАРО̀Н2 м. Остар. Кичур коса, който се спуска отпред, от двете страни на челото или се реши високо над него; къдрица. В този момент на вратата застана Николай. Видът му бе унил. В едната си ръка подмяташе празна ампула, а на другата не можеше да намери място и от време на време попипваше щръкналия си барон. П. Проданов, С, 8. Сутрин рано стават, / очи си умиват, / на огледало отиват, / барони възвиват. Нар. пес., СбВСт, 616.

— Вер. от циг.

Списък на думите по буква