БА̀РЧИНКА

БА̀РЧИНКА ж. Диал. Умал. от ба̀рчина; баричка. Две жаби живеяли наблизо една до друга. Едната в един глъбок вир, а другата в една барчинка до пътя. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 32. Така догдето жабите бърбореха — минава / едно магаре покрай тях; / от страх / те се завряха във една гнуснава / полянска барчинка. Ст. Михайловски, БСб, 70.

Списък на думите по буква