БА̀РЪШ

БА̀РЪШ1, мн. няма, м. Остар. и диал. Помирение, сдобряване, мир. Откоа сториле баръш (мир), обата цареи седнаа една вечер на тарпеза. Нар. прик., СбНУ ХV, 108.

— Тур. barış.

БА̀РЪШ

БА̀РЪШ2 м. Диал. Бариш. Кръглото ѝ здраво лице се усмихваше хитро, а вишненият вълнен баръш и вишнената дефтинена блуза светеха на нея. Я. Каралиева, Н, 188. Всички се учудваха на велосипеда, само буля .. беше безразлична. Тя се радваше повече на биберното палто .. и на копринения баръш, украсен по четирите краища с дребни златни мъниста, отколкото на студеното лъскаво желязо. К. Калчев, ПИЖ, 95. Когато изгориха Насо в плевнята, на черна главня се превърна тая жена, но само спусна до веждите си черен баръш и не се прегърби. К. Георгиев, ВНП, 95.

Списък на думите по буква