БАСЍСТ

БАСЍСТ м. Муз. 1. Певец с басов глас; бас. В първите партии са пели с бляскав успех мецосопраното Джана Педерцини, тенорът Нино Едерле и басистът Винченцо Бетони. Т, 1941, бр. 215–216, 6.

2. Музикант, който свири на басов инструмент. Отделно започнаха да репетират флигорнистите, кларнетистите, валдхорнистите, басистите. НА, 1959, бр. 3437, 2.

— Фр. bassiste.

БАСЍСТ

БАСЍСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Басов. Не мисля да пътувам. . Докато изговарях тия думи, някой ме улови за ръкататежка, желязна ръка — и басист глас прогърмя над главата ми. Стр. Кринчев, СбЗР, 388.

Списък на думите по буква