БАСМА —Речник на българския език — алтернативна версия
БАСМА̀1 ж. Тънък памучен плат с отпечатани разноцветни шарки. Мъжете негри носят дълга дреха, жените ходят в също такава дреха, само че от пъстра евтина басма. М. Марчевски, ТС, 54. — Купи ми, купи, либе, тежък армаган, / тежък армаган, басма за фистан. Нар. пес., СбНУ ХLII, 540. // Ед. и мн. Видове от този плат с различни десени. На сергиите са подредени тонове бяло платно, басми и коприни. Т. Кюранов, АП, 11.
◊ Басма тютюн (съкр. басма). Сорт дребнолист ароматен тютюн. В България се отглеждат различни видове тютюн. От ориенталския тютюн най-ценен е сортът басма. Геогр. Х кл, 113.
— Тур. basma.
БАСМА̀2 ж. Диал. 1. Вид туршия, приготвена чрез продължителна ферментация на грозде или зеле в съд, покрит с плат, известна като деликатес.
2. Сокът от такава туршия от грозде и хардал, представляващ сладко питие с възкисел вкус.
◊ Цепя басма някому; не (няма да) цепя басма някому; басма ли ще цепя някому; какво (ще) цепя басма някому. Разг. 1. Оказвам почит и уважение на някого. Почна да разглежда журналистическата ми карта, охо, вика, ти си бил дописник, всички вие сте такива, на министрите басма не цепите. .. Сл. Македонски, ЕЗС, 137. 2. Държа се внимателно с някого, старая се да не го засегна или обидя. — Аз такива тарикати съм укротявал, та на тебе ли басма ще цепя! Св. Минков, Избр. пр, 22. — Хайде, омитай се. Какво ще му цепиш басма, бе! Глей как ме украси това даскалче — изръмжа другият. Ем. Манов, МПЛ, 100.
— Тур. basma.