БАСНОСЛО̀ВНО

БАСНОСЛО̀ВНО нареч. 1. За проява на някакво качество в много висока степен; изключително, извънредно много, неимоверно. В тази работа [строежа на двореца Версай] той бе подпомогнат и от плеяда художници, които декорираха баснословно богатите апартаменти в неоспоримо величие. Ив. Мирски, ПДЗ, 87. Жителите .. са занимават и до тая минута изключително с ловджийски занятия, защото богатството на животното царство е баснословно голямо. Знан., 1875, бр. 35, 228.

2. Остар. По митове, по легенди. А за Сарматите не по-малко баснословно приказват. Г. Кръстевич, ИБ, 43.

Списък на думите по буква