БАСНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀СНЯ ж. 1. Литер. Кратко епическо произведение, в което алегорично, чрез разказ за животни или за предмети, се изобразяват човешки постъпки и се прокарва поука. Това е басня, а героят е магаре, / достоен триж за порицание. / Но, между нас си казано, другари, / аз виждал съм такива екземпляри / по нашите събрания! Хр. Радевски, Б, 48. Вий предполагате, че басня пиша / и влагам в нея тук поука висша! Ем. Попдимитров, СР, 135. Езопови басни.

2.Прен. Измислено нещо, което не отговаря на действителността; измислица. — Сладко и медено приказваш, старче, тия богомилски басни, ала не ми се вярва така лесно да

настъпи това царство на земята. Ст. Загорчинов, ДП, 344. Ганко,.. , прибърза да му съобщи приключението на доктора .. , като подсили разказа си с куп диви и безсмислени басни. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 40.

3.Остар. Книж. Мит. За своето произхождение гърците разказвали следующите мити (басни). Н. Михайловски, РВИ (превод), 54.

4. Диал. Баяне; баилка, баянка (Н. Геров, РБЯ).