БАСОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Муз. За глас, звук или музикален инструмент — който е с най-нисък тембър, присъщ за бас1. Габор с гръмкия си басов глас наистина умее да взема цяла октава по-ниско от общия тон на пеещите. П. Славински, ПЩ, 125. Зад хълма прозвуча песен. Най-напред подхвана тънък мъжки глас, след него пое втори, по-груб, с басов тембър. Г. Караславов, Избр. съч. I, 297. Засвири рог. Звуците, малко дрезгави и басови, притихваха сякаш в гъсти гори, после пак се възземаха по-мощни... П. Стъпов, ГОВ, 172, Мурат сви опашка и се вмъкна в дупката. След малко под краката ни глухо закънтя басовият му лай. Ем. Станев., ЯГ, 47. Басова тръба.

◊ Басов ключ. Муз. Музикален ключ, който се пише на четвъртата линия от петолинието и определя мястото на нота фа от малката октава.