БАСТА —Речник на българския език — алтернативна версия
БА̀СТА междум. Разг. Възглас за израз на желание да се спре нещо неприятно; стига толкова, достатъчно. — Отсега нататък съм решил никому да не давам сметка. Казах, не съм джелатин на ваша служба и баста! Ем. Станев, ИК III и IV, 305. — Моряк, казват, да си на този свят .. — Баста! — отсича рязък глас. — Аз си дадох моето. Стига толкова! За какъв дявол да плавам повече? Б. Трайков, ВО, 61. Неочаквано над тях се зачуват викове на жерави — Нека си хвърчи той. Аз и тъй съм ги бил. Бум! и — баста! Й. Йовков, Разк. I, 36.
— Ит. basta.