БАСТИЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАСТЍЛИЯ, мн. -ии, ж. Истор. Само ед., обикн. членувано, собствено име — крепост в Париж, използвана за затвор на политически дейци до разрушаването ѝ през френската буржоазна революция в 1789 г. ● Обр. Ед. и мн. Край на кърви и насилия, / на терор и на бастилии! Д. Полянов, Избр. ст, 58. Големият беше комунист и като всички тия хора, които правят политика, винаги дърпаше към своите си теории. Трябва стените да паднат, да сринем бастилиите и тъй нататък. Б. Райнов, ДВ, 139. По тоя начин се изгради бастилията на българския символизъм, дето се закрепостиха Теодор Траянов, Николай Лилиев. М. Кремен, РЯ, 504. Из центъра на Букурещ се виждат много църкви .. те са бастилиите на религиозния дух на бившата буржоазия. Г. Белев, КР, 25.

— От фр. собств.