БАСТИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАСТЍСВАМ, -аш, несв.; бастѝсам, ‑аш и бастѝша, -еш, мин. св. бастѝсах, св., прех. Остар. и диал. 1. Нападам ненадейно някого или нещо, нахлувам някъде, обикновено за грабеж. Втори път се вдигнал Хайредин с петстотин души дружина, ала тоя път на север. Бастисали Станимака. Върнали се с плячка. А. Дончев, ВР, 86. И сега славата му беше много по-голяма, .. Защото Индже не бастисваше села и касаби, не колеше, не убиваше. Й. Йовков, СЛ, 142. Като бастисали хазната, цялото богатство скрили в някаква пещера. П. Росен, ВПШ, 125. Казвал бил, че ще бастише нашенските златаре. Т. Влайков, Съч. 11, 240. — Знаете ли вие, че селото гори на огън? Откакто сте заминали за балкана, два пъти ми бастисваха къщата селският мухтарин и няколко турци, за да търсят вас. 3. Стоянов, ЗБВ I, 211.

2.Надминавам, надвивам. — А пък аз съм Метушко, .. , надкосявали сме се в голямата ливада в чифлика на Карамановите.

Помниш ли? Ти ме бастиса. Ст. Даскалов, ЕС, 285. Като рекоха — българско, та българско! Брей, какви хора! Бастисаха Богорова. Един уж сериозен вестник даде дори цели страници с разни думи. Говорете и пишете, каже, ей с тия нашенски думи. Долу чуждиците! П. Велков, СДН, 136.

3.Печатам, щампосвам. Бастисвам басми, кърпи. Н. Геров, РБЯ I,26. бастисвам се, бастисам се страд.

— От тур. basmak ’настъпвам, нападам’.