БАТАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАТА̀Л неизм. прил. Диал. 1. Напуснат, запустял, изоставен; баталия. Това лозе е батал. Н. Геров, РБЯ I, 27.

2.Негоден за употреба поради дълго стоене; развален, остарял. — В неделя идва трактора, тате. .. Бащата размърда рамене и се прокашля. — И нема да е некой батал, ами нов, .. . руски. .. Ст. Даскалов, БМ, 9. Стока батал. Н. Геров, РБЯ I, 27.

3.За човек или животно — бавен, муден, тромав, тежък. Той е по-разбран. Но... тежък... Доде се накани да ти отреже парче месо, душата ти ще излезе. Чак увиснало му шкембето. По-батал и от бакал Жека. Ст. Чилингиров, ХНН, 13. Единет ми бивол е млого батал, пък другет млого припрат, та не се уйдисват. БД, 1962, 66.

4. Който е с груба външност, безформен. Направи ми едни обувки — батал, не мога да ги нося! △ Момичето не е грозно, но краката му са батал.

— От араб. през тур. battal.