БАТАЛЬОН —Речник на българския език — алтернативна версия

БАТАЛЬО̀Н м. 1. Воен. Част от полк или бригада, съставена от няколко роти; дружина. Батальоните и взводовете измираха до последния човек, но не отстъпваха. П. Вежинов, ВР, 120. Парашутен батальон. Танков батальон. // По време на партизанското съпротивително движение у нас (1941-1944 г.) — част от бригада, съставена от няколко чети. Венко, негов другар, командир на батальон, бе заминал към Искър заедно с останалите партизани от тяхното село. В. Андреев, ПР, 125. Бригадата се построи по батальони и тръгна пак в колона по един. Сл. Трънски, Н, 611.

2. В бригадирското движение — част от строителна бригада. Отрядът е една част от батальона. Батальонът е свързан с бригадата, а бригадата, това е гордостта на всеки бригадирец. Г. Караславов, ПМ, 24.

— От фр. bataillon. — Друга форма: баталио̀н. — В-к Цариградски вестник, 1861, бр. 17.