БАТАРЕЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БАТАРЀЕН, -ѐйна, -ѐйно, мн. -ѐйни. 1. Воен. Прил. от батарея. Младият батареен командир пъргаво се приближи към своите оръдия. Ив. Мартинов, ДТ, 257. Батарейно учение.

2. Като същ. батарейният м. Разг. Командир на батарея. Последните войници също потвърдиха, че батарейният е назад. Л. Стоянов, Х, 79. Щом батарейният застанеше пред строя, "дядките" ставаха други — редиците се опъваха, силите се напрягаха, занятието завършваше добре. В. Ченков, ПС, 89.