БАТЕВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀ТЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на бате, който се отнася до бате или е свързан с бате; батков, батьов. Тази книга е батева. Ще взема батевия занаят. Облякох батевите дрехи. Те бяха батеви приятели. Дойдох за батевата сватба.

2.Като същ. Обикн. членувано батев(ият)

м., батевата ж., батевото ср., батевите мн. Разг. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж или по-млада жена. — Олеле, мамо!. . Отиде ми кошничката! — ревна с пълен глас момиченцето. — Не плачи, батевото! Бате ти Лазар ей сега ще я извади! К. Петканов, ОБ, 66. батеви мн. Разг. Домът и семейството на бате. — Щях да забравя — тази вечер ще отидем у батеви на гости. К. Петканов, БД, 38. "У батеви останала е майка; / ще трябва да се иде, че навън / я чуй каква е хала разбесняла." П. П. Славейков, Събр. съч. I, 95. А когато батеви отиваха на кино, .. , махахме чергата и танцувахме. Д. Кисьов, Щ, 24.