БАТКО —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀ТКО, -то, мн. -овци, м. Бате. Тя се досещаше какво става в душата на брат ѝ .. "Ах, батко, тя се е подиграла с чувствата ти, мигар заслужава да я обичаш?" — мислеше си горчиво Сийка. Ем. Станев, ИК I, 211-212. Но в същото време дочу незабравимо познатия глас на батко си: — Яничке, мила .. Тя се хвърли върху брат си и започна да го целува буйно. А. Страшимиров, ЕД, 25. Това мъничко хлапенце често ходеше със своите батковци по къра и те не само че не го гонеха, но често го викаха да им завръща овцете. М. Марчевски, ГБ, 269. Няколко второкласници се опитаха да се хванат при "батковците", но скоро бяха принудени да се пуснат, тъй като не можеха да устоят на тяхната лудешка игра. П. Проданов, С, 118. — Ще помогнем, / батко Гьоне! / — Браво, браво, бе ятак! / — Камънаци, / буренаци / ще помъкнем като с танк! А. Босев, СЦС, 38.