БАТЬО —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀ТЬО, -то, вин. -я, мн. -вци, м. Диал.

Бате, батко. Борчо тръгна на училище, мяташе по лъките скъсания буквар, останал от батьовците му, и сричаше. Н. Тихолов, ДКД, 39. Една нощ, .. , коледарите дойдоха у тях на разсъмване с пресипнали гласове. Майка ѝ и баща ѝ бяха позаспали, а батьо ѝ ходеше вече с коледарите. И. Петров, НЛ, 172. Трета дружина повежда той — стар батьо е на всички. П. Тодоров, И I, 120. — От тебе се крия, батьо Милине. Не допущах, че по това време у нас ще има чужд човек. Х. Русев, ПС, 57. — Ваньо, ти да не свърши вършитбата? — обърна се Пейо, .. — Не съм. Днеска правихме четиресе на батя. Г. Караславов, Тат., 38. Юстана Станка сираче, без мила майка, без баща, / .. / че я отгледа батьо ѝ. / .. / Кога са скара с батьо си, буля ѝ нищо не знае. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 185. Ковладила ма булката, / ковладила ма на батя. Нар. пес., СбВСт, 731.