БАФ

БАФ и (удвоено) баф-баф междум. Разг. 1. За наподобяване откъслечен и не много силен лай на куче. Ония ми ти кучета: "баф-баф ", пък ние с карадалиете пищоле: "па-а-а-т "па-а-ат", та гората снисахме от викот. Н. Хайтов, ШГ, 112.

2. В сказ. функция. Бафвам (в 1 знач.). Тебе хапало ли те е куче, дето мълчешката се пуща. Друго лае, пищи, зъби се, ама като му махнеш само, и побегне, та не можеш с куршум да го стигнеш, а това изненадано — баф, и те събори на земята. Ст. Даскалов. БМ, 37.

Списък на думите по буква