БА̀ФКАМ, -аш, несв.. непрех. Разг. За куче — лая откъслечно и не много силно. Притискаше о себе си любимото животно,
целуваше косматата му глава, галеше го — и едновременно с това му се караше, удряше го да не скимти и бафка. П. Славински, П3, 178.