БАХ —Речник на българския език — алтернативна версия
БАХ междум. 1. Диал. За израз на внезапно досещане за нещо. Изведнаж мама скача и се затичва към радиото. — Бах, мари чеда, забравих! Колкото остарявам, по-забравана ставам — и тя пуска радиото. В. Чертовенски, ГО. 24.
2. В сказ. функция. Разг. Бухвам, удрям; бам, прас. И ето — мечката успяла да освободи едната си лапа и пляс — право в лицето на Вълкана .. Разгневил се той. Сетил се за ножа, измъкнал го и бах — право в сърцето. Ив. Мартинов, ПМ, 15.