БАХТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАХТ, ба̀хтът, ба̀хта, мн. няма, м. Остар. и диал. Късмет, щастие. Един козаревчанин, .. , се придружи при момчетата и взе да играе и да скача с малките долноореховчанчета, но подир малко кавалите млъкнаха и козаревчанинът не си доигра.– Ий, холам, за моя бахт се свърши свирнята Ц. Гинчев, ГК, 95. Работи ми бахтът. Ст. Младенов, БТР I, 110.

◊ Днес бахт, заран тахт. Диал. Казва се за човек, който не пести и когато има пари, харчи, без да мисли за утрешния ден. Я бахт, я тахт. Диал. Или сполука, щастие, или беда, гибел. — Той, чоджум, рече един по-стар, нощем ще мине, както е минувал толкова пъти, и то — дето не се надява никой. .. — Дотогава аллах-керим, рече трети– я тахт, я бахт. .. Ц. Гинчев, ГК, 357.

— От перс. през тур. baht.