БАХЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАХЧА̀ ж. 1. Остар. и диал. Овощна, зеленчукова или цветна градина. Дадохме им зеленчук от бахчата. Й. Йовков, Разк. II, 24. Под дядо Тасевата къща се простираше бахчата им. Какви ли не дръвчета имаше в нея: и круши, и стамболки, и кюстендилски сливи, и петровки ябълки, и череши. Кр. Григоров, Н, 210. Тогава той им каза: — .. , да ви преведа през бахчата, да ми видите гюла, шадрафана, пчелите, овошките и цветята. Ц. Гинчев, ГК, 195. Стоян из бахча ходеше / пипер, патладжан береше. Нар. пес., СбВСт, 741.

2. Етногр. Клонче от дърво, накитено с плодове и панделки, което се носи или забучва на хляб при сватбарски обреди, като символ на плодородие. Буките бяха с кървавочервени листи, .., а дивачките круши бяха накичени като сватбарска бахча. К. Григоров, ТГ, 34. Кумът е нанизал през деня стъбло от бор с ябълки, пуканици, телове, на ябълките вощени свещи, .. , което се дума бахча. Ст. Младенов, БТР I, 110.

◊ Ще поливаш / ще полееш бахчата. Диал. Шег. Ще се напикаваш (казва се обикновено на деца, когато пият много вода).

— От перс. през тур. bahçe ’градина’.