БАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия
БАЧ1, ба̀чът, ба̀ча, мн. ба̀чове, м. Истор. През османското иго и известно време след Освобождението у нас — такса, събирана при продажба на стоките в селищата или при изнасянето им за продан в други селища; баждарина. — После се помъчи да се настани служител в някоя митница, .. , па
най-после стана благодарен и да го турят на бариерата, да наглежда за бача. Ив. Вазов, Съч. ХI, 93–94. Хвани ми товара, земи си бача. Погов. П. Р. Славейков, БП II 193.
— Перс. през тур. baç.
БАЧ2, ба̀чът, ба̀ча, мн. ба̀чове, м. Диал. 1. Овчар, който обработва в бачия1 млякото на масло, сирене и др.; сиренар.
2.Човек, който има овце на бачия1 (Т. Панчев, РБЯд).
3.Човек, който бачува, който взема мляко от бачия1, според количеството на овцете, които има там. Днеска Петко е бач, оти нему е редът да бачва. Т. Панчев, РБЯд, 16.
— Унг. bács.