БАЧО —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀ЧО, -то, вин. (диал.) -а, мн. -вци, м. Разг. Бате. — Како Калино, не плачи! Проклетниците си отидоха. Всичко ще мине, ще се забрави. Дано бог запази от душмани бачо Филча! К. Петканов, Х, 187. Той много обичаше и драго му беше да му каже някой бачо Иване, ама от чираците той никога не можеше да чуе благатна дума. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 40-41. Хора дойдоха, тебе търсят, казала стопанката на бача Ивана. З. Стоянов, ЗБВ I, 28. Яз си венчецо / тебе не давам. Бачо ми го й / с косата косил. / Батко ми го й / с кола довезъл. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 43-44.