БАШ —Речник на българския език — алтернативна версия
БАШ неизм. прил. Простонар. 1. Главен, пръв, над всички други. На отбор дружина баш байрактар ставам: из пусто горе планинско байрака да ви нося. П. Тодоров, Събр. пр II, 207. Владиката Панарет се яви при него. — Искам лично ти, баш папаз — каза му Азис паша, — да идеш утре в Перущица и да склониш селяните да сложат оръжие. Г. Караиванов, П, 29. В голямата одая бяха баш сватбарите. В единия ъгъл свиреха свирджиите, а на най-лично място седеше старокята и старокинята. П. Здравков, НД, 166. Дойдоха и баш чорбаджиите от селото, насядаха около кмета и старшията, поръчаха още вино и в кръчмата стана много весело. М. Марчевски, МП, 141. Заплатата на калфа от трети хак е 600 гроша: а баш калфата или оня, който е опекъл вече занаята, .. , получава около 1000 гроша. З. Стоянов, ЗБВ I, 65-66. Петрано, либе Петрано / .. извади китка ключове / отключи пъстри сандъци / извади най-баш премяна. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 63. Баш кавалджия. Баш войвода. Баш комита.
2. Като същ. баш2, ба̀шът, ба̀ша, мн. башѝ, м. Предводител, главатар. Насъбрал петнадесетина бабаити от с. Памукчи, дал им по една секира в ръцете, турил им за баш Цвятко Ангелов и ги пратил да вземат мяра на каваците в училищната овощна градина. Ст, 1960, бр. 727, 3. Башът на сувариите — Бичо Байманоолу, среща каракачаните току пред конака на Хюсеина. Н. Хайтов, ШГ, 156.
— Тур. baş ’главен’.
БАШ нареч. Простонар. Тъкмо, точно. Сега е баш сезонът на коситбата. К. Калчев, ЖП, 133. На третия ден след Илинден тате ми каза: — Ще дойдеш в дюкяна да ми помогнеш! — Их, пък и ти, Божине, сега ли баш намери? Детето се стягаше да ходи на сливи — се обади мама. Г. Белев, ПЕМ, 45. — За онова нещастие момичето не е виновно. А вие стоите и гледате сеир. — Не е баш така — възрази Димо. Ем. Манов, ДСР, 214–215. Ние го баш и не познаваме добре: ни откъде е, ни чий е! М. Георгиев, Избр. разк., 176. Лелина Сали, лелина / .. Накачи тежко нанизи, / колкото туриш на шия, / баш толкоз тури във пазва. Нар. пес., СбВСт, 395.