БАШКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАШКА̀ неизм. прил. Простонар. Отделен, сам за себе си, друг. И най-сетне къде остана "светостта на договорите"? — С този въпрос ти .. вече злоупотребяваш: договорите са башка работа, а светостта си е отделно нещо. Хр. Ясенов, Събр. пр, 134. Секо село башка адет. Погов. Башка сметка.

— Тур. başka.

БАШКА̀ нареч. 1. Отделно, не заедно или общо с другите, с другото. — Даде време и засеях навреме — около двеста крини само едно жито съм посеял, а ечемик и друга черна храна– башка. Ц. Гинчев, ГК, 236. Всеки да си вземе хляба на ръцете. Башка (отделно) да си работи; сам си умен, сам си знае работата. Ив. Хаджийски, БДНН II, 9. Смениха управата на стопанството, дойде един домовит председател, .. и миналата година раздаде по две кила жито и пет лева и половина надница, башка дребните работи. Н. Тихолов, ДКД, 16. Снимат са пашкулите, и като им са очисти мъхът отгоре, избират са мъжки и женски по башка. З.Княжески, ПРШ (превод), 75–76. Разлистни се, горо /. . да направим хоро, / хоро на момите / башка на момците. Нар. пес., СбВСт, 262. // Отделено настрана, не смесено с друго нещо. А леля Гена изваждаше из кошницата зеленчуците, дето ги беше надонел бае Марин, и нареждаше секо по башка. Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 37. Зел царят едно кило пшеница, едно кило ръж, едно кило ечемик, царевица, просо, овес и ги размесил всичките наедно и рекъл на момчето: ти си дошел за мома и ний ще ти я дадем, ама имаме адет да ти дадем това, та тая нощ да разлъчиш всичко башка по башка. Нар. прик., Христом. ВВ I, 32.

2. Не както другите, особено, другояче. Върти дядо Ицо глава, чуди се, ожалва бае Крачуна, хем го жали, хем го теши. И Цоло Дубаджията жали бае Крачуна. и он го теши, ама го теши по-башка. Заръча на бае Крачуна, една чаша ракия, та да се позагрее, да се посъвземе. М. Георгиев, Избр. разк., 248. Всеки си е башка луд. Погов.

— Тур. başka.