БАШКАЛЪ̀К. мн. -ци, м. Диал. Отделена част, дял от имот, стока и др. — Ами нали трябва да се приготви по-напред башкалък, та като доведе невяста, да си живеят отделно и да си наредат свой дом и къща. Т. Влайков, Съч. II, 257.
— Ог тур. başkalık ’различие, особеност’.