БАШЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

БАШЛЪ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Едновремешна шаячна качулка с два дълги края за премятане около врата; гугла. Отвън влиза огромна, накачулена с дрехи фигура. Коларят. Кожухче, чорапени ръкавици, калпак с башлък, оскрежени мустаци. К. Константинов, П3, 8.

2.Само мн. Предна лицева част на обувки. Помня, когато баба даваше обувките си да им слагат башлъци.

3. Само мн. Разноцветни шарки по края на тъкан (Н. Геров, РБЯ).

4.Остар. Разширена горна част на колона, стълб, обикн. с орнаменти: капител. Най-внушително е въздействието на просторния открит чардак и кьошка, чиито колонки, башлъци и вратите за помещенията са грижливо декоративно украсени. П. Теофилов, К, 53.

— Тур. başlık ’качулка’. — Друга форма: башлѝк.