БА̀ЩИНСКИ

БА̀ЩИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е присъщ, свойствен на баща, който се отличава с доброжелателност, загриженост. Старецът всякога срещаше Павел с бащинска радост и милостивост. Елин Пелин, Съч. III, 19. Стана му близка и мила. Искаше му се да иде при нея и да ѝ каже бащински думи, но се въздържа. К. Петканов, СВ, 186. — Вие сте уморени, трябва да си починете!каза той топло, с бащински тон.Моята кола ще ви заведе по домовете. П. Вежинов, СО, 166. Той го настани в първокласното купе на влака за София и още веднъж му напомни бащинските си съвети. — Пази се, синко, пази се! Ст. Марков, ДБ, 463. Седнахме да вечеряме с неговата прекрасна дъщеря Евдоксия, която,.., и Хюсни паша със съща бащинска нежност обичаше. Св. Миларов, СЦТ, 56. Бащински грижи. Бащинско чувство. Бащинска обич. Бащинска прегръдка.

2.Диал. Който е на баща; бащин. Излела е малка мома, / Коладе ле, / бащински коне нареди, / на бел Дунав да ги пови. Нар. пес., СбНУ ХI, 6.

БА̀ЩИНСКИ

БА̀ЩИНСКИ. Нареч. от прил. бащински; като баща. Той я хвана през кръста, и като я подкрепяше нежно, каза бащински:Хайде, чедо! Елин Пелин, Съч. III, 82. Само свекърът се отнасяше с нея топло и бащински. И. Петров, НЛ, 117. Кольо пристигна една сутрин от село, с малко денкче на рамо .. Вълко го посрещна бащински, настани го в дома и го запозна с младежите. Ем. Станев, ПЕГ, 116.

Списък на думите по буква