БАЩИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀ЩИЧКА м. и ж. Диал. Бащичко (в 1 знач.). — Синчето ти не сваля очи от куршумите. — Бащичка! — обади се Добра. Филчо погали детето по бузата и отговори: — Защо ми е чедо, ако не ми прилича? К. Петканов, Х, 213. Койчев извади лев и го подаде на бабата. -– Ела сега да видиш какъв юнак ти е донесла баба Дона. Съща ба̀щичка! .. Бабата въведе Койчев в неговата стая и преви кръст над едно кълбо от дрехи, из което се показваше малко детско личице. Ц. Церковски, Съч. III, 127.