БАЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
БА̀Я, -а̀еш мин. св. ба̀ях, несв., непрех. Шепна тайнствени заклинателни думи и изрази, за да излекувам болен или да се премахне някакво зло. Впрочем тука и нямат обичай да се обръщат към доктора: ходят при турски ходжи и при поп Лака да им чете и бае. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 136. — Трън се навря в ръката му. . ръката се поду като самун. Момичето пищи, в огън се мята. И баба ти Рада идва да му бае и поп Петко му чете, не би! Д. Марчевски, ДВ, 10. Знаеше и тетива да ти стегне, и против мишки и змии да бае, и от изгорено и ухапано да цери с билки и зайча мас. Ст. Загорчинов, ДП, 71. Изпроваждат го [болния] и при някоя баба, .. , която му бае за сладки и медени. Ступ., 1875, бр. 5, 35-36. бае се безл., бая си възвр.
БА̀Я СИ несв., непрех. 1. Ходя да ме лекуват с баяне.
2.Пренебр. Говоря нещо, обикн. на което не се обръща внимание; дрънкам си. — Де се е чуло и видяло овчар с цар да говори, бе! Баеш си, байно, на вятъра — грубо издума той и плю върху огъня. Ст. Загорчинов, ДП, 6З. — Куно, –рече той, като клекна до нея. -– Да оженим вече Панайотка. .. — Като си баеш, кой ли те слуша! Д. Немиров, Б, 68.
◊ Бай си, бабо, за бълхи. Разг. Употребява се, когато някой говори излишни приказки напразно. — Виновни сме всички! .. . Трябваше да се внимава. .. — Бай си бабо, за бълхи. Когато колата се прекатури, пътища много. Й. Йовков, ПГ, 115–116. Бай ми, бабо, да ме не срещне мечка. Разг. Употребява се при изказване на пожелание да не се случи нещо неприятно, лошо. Бая на главата някому. Разг. Мърморя някому за нещо, укорявам някого или дотягам някому със съвети, напомняния, излишни приказки. — Тотке, много бъбриш, досадна си! Мене ми е мъчно за Дойчина, а ти си седнала да ми баеш на главата! К. Петканов, Зл3, кн.I, 102. Бая си за главата; бая си за (на) бълхи<те>. Разг. Недоволен съм от нещо и говоря, приказвам на себе си. — Кой е луд Рашко? — Бая си за главата. Сам си приказвам празни приказки. К. Петканов, ЗлЗ, ч. 1, 87. — Че дип ако видя зора, и сама ще я дам, не искам да препреча на момичето на късметя. Донкината майка си баяше за бълхи, а умните жени отстрана се подсмиваха. Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн. 14, 23. Тъй (това) знае баба, тъй (това) (си) бае. Разг. Казва се за човек, който прави нещо, както умее, макар че то не е особено добро, качествено направено.
БАЯ̀ неизм. прил. Простонар. Доста голям, не малък. Вече си е бая момченце. Ученик в прогимназията, и то в града. К. Григоров, ПЧ, 29. Преди година, той е бил бая търговец, носял е сукнени калци, сукнена салтамарка. ВЦ, 1888, кн. 20, 31.
2. Като нареч. Доста, твърде много. — Та‑
кова хубаво вино не съм пила. И Ноно го хареса. Той, ужким, ми се хвалеше, че е въздържател, ама бая си пийна. Елин Пелин, Съч. IV, 272. — Брей, не можах да те позная, Променил си се... — И вие бая сте се променили! Ст. Даскалов, ЕС, 280. — Ако заповядаш, може да изпладнуваме под дървото. Слънчицето бая взе да пече! А. Гуляшки, СВ, 187. Придигна буцата — бая тежичка беше — имаше какво да лижат кравиците, па и за тях си вкъщи. О. Василев, ЖБ, 88.
— От тур. bayağı ’доста’. — Друга (диал.) форма: бая̀т.