БАЯТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЯ̀Т, -а, -о, мн. -и и (остар.), неизм. прил. Простонар. За тестени произведения, обикн. за хляб — непресен, престоял, твърд. Очите на продавача бяха впити в кандилите: той поглъщаше парите им, без да може да захапе поне един от тях. Това право имаше, когато те ставаха "баят", заприличали на парчета размита и отсетне закоравяла хума. Ст. Чилингиров, ПЖ, 122. Тия кифли са баяти. △ Питата е баята. △ Баят хляб.

— Тур. bayat.