БДИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

БДЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Рядко. Индив. Лице, което бди над нещо, пази нещо. Баща му биде грабнат една нощ от полицейски вълци — бдители на обществения ред — и отведен на заточение. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 6.