БЕБЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЀБЕ, мн. -та, ср. Малко дете, непроходило още; пеленаче. Притвори очи и се пре‑

несе за минута вкъщи: бебето навярно спи с шарената дрънкалка в ръчица! М. Грубешлиева, ПП, 14. Младежи и девойки се разхождаха из липовите алеи на булеварда, млади майки бутаха пред себе си колички с бебета. Д. Ангелов, ЖС, 49. Тя хитро го погледна и му намигна: — Какво, ще си имате ли скоро бебе, Косьо? Гледам... И. Волен, ДД, 122. Мама братчето повива / и на мене се засмива: / — А когато беше бебе, / тъй съм милвала и тебе. СбХ, 152.

Прен. За незрял човек, който е възрастен, но се държи като малко дете.

— От англ. baby през фр. bébé.