БЕГЛЕРБЕГ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕГЛЀРБЕГ, мн. -ове, м. Истор. Бейлербег; беглербей. Бейтула бей гневно захапа чубука си, когато чу отговора на Калофер. Тоя проклет гяур, тоя неверник се осмелява да го обижда, него, всесилния пазарджишки бей, който не се подчинява дори на румелийския беглербег, а направо на великия везир Мехмед Соколович. М. Марчевски, П, 34.