БЕГЛЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕГЛЀЦ, мн. бегълцѝ и (рядко) беглецѝ, м. 1. Човек, който е избягал отнякъде, който тайно е напуснал мястото, където обикн. е бил заставен да бъде. Рубен беше издебнал пияните стражари .. и беше избягал. Цяла нощ полицейски хайки търсеха из къщите, блокираха цели квартали, но от беглеца нямаше нито следа. Е. Коралов, ДП, 8. Настанал смут и мнозина четници хукнали да бягат назад. Петко войвода, . ., със силен глас и насочен винчестер спрял бегълците. Н. Стефанова, РП, 136. На някои места вятърът бе навял дълбоки преспи, бегълците затъваха до пояс, едва пъплеха. Жандармеристите им пресичаха пътя, настигаха ги, отново ги обграждаха. П. Вежинов, НС, 163. // Войник. който е избягал от поста или частта си; дезертьор. Напразно се опитваше да ги задържи и върне. Броят на бегълците се увеличаваше и той беше загубил всякаква надежда за отбрана. В далечината .. се появиха първите немски щурмови отделения от автоматчици. Ив. Мартинов, ДТ, 99. Димо не си ли е дошъл още? — Че как ще си дойде, нали е войник? — изправи се Димовица. — Сега кой е войник, кой е беглец, не може да се познае. К. Петканов, МЗК, 250.

2.Бежанец. В залата за музика най-често идват двама млади хора, мъж и жена, беглеци от Германия. Св. Минков, ДА, 37. Преди българите при Термопилите пристигнаха първите бегълци от Южна Тесалия, почти всички ромейски земевладелци, изплашени от вестите за българското нападение. А. Дончев, СВС, 623.