БЕГЛИЦИ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕГЛЍЦИ
БЕГЛЍЦИ, мн., ед. (рядко) беглѝца, ж. Диал. Овце, които са били вземани за данъка беглик. "Вала тебе, Ян кеайо, / тука върва и браници / и браници и беглици / я не знаем, койе стадо / койе стадо твойе беше." Нар. пес., СбНУ III, 21.