БЕГЛЍШКИ

БЕГЛЍШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с беглик (в 1 и 2 знач.). Имала й мама имала / имала й двама синове / .. че ги на кяра прооди / .. беглишко стадо да пасат. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 80.

2.Който е свързан с данъците, които се събират за хазната на султана. Подир жетва Геранският бей прочете снопето и след една неделя се складоха на беглишкия харман край селото десет големи купни и три кладни с жито. Ц. Гинчев, ГК, 302. Закъсня това лято събирането на десятъка .. Никой нямаше право да превозва и да вършее, докато не се вземе и овършее десятъка и не се насипе житото в беглишкия хамбар. В. Геновска, СГ, 315.

3.Разг. Безстопанствен. — Тук не е беглишки чаир да си пасете конете!вика им той. Й. Йовков, СЛ, 106. Беглишко пасище. Беглишка ливада.

Списък на думите по буква