БЕГОМ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕГО̀М нареч. С бягане, с тичане; тичешком, тичешката. Хатипов .. сам хукна .. От пазара до околийското управление нямаше и двеста метра, Хатипов ги премина бегом, тропайки с ботушите си. Ем. Станев, ИК I, 249. Детето се спусна бегом към дъскорезницата. К. Велков, СБ, 104.
◊ Бегом марш (съкр. бегом). Команда за бягане. — Внимание, другари! — извика той. — С движение по един от двата фланга да се стигне до оградата пред нас... Бегом марш! Ив. Мартинов, ДТ, 182.