БЕДА —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕДА̀ ж. 1. Нещастие, злополучие, злочестина. Но Тертера очакваха други, по-големи беди. На следующата година татарският хан Ногай нахлу в България с десетхилядна орда татарски конници и немилостиво опустошаваше областите ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 58. Най-голямата беда, която можеше посем сега да ни постигне, беше да прекараме няколко години тука или на заточение. К. Величков, ПССъч. I, 149. Същият мъжки глас по-меко отвърна отблизо: — Беда, княгиньо! Села и гори запалени от славяни, които идат към Сердика. Ст. Загорчинов, ЛСС, 117. — За доброто, което ми стори, вземи тая върбова свирчица. Изпаднеш ли в беда, свирни с нея и аз ще ти се притека на помощ, където и да съм. Ив. Планински, БС, 78. Беда сполетяла семейството, грабеж и смърт. Д. Талев, ЖС, 55. Парите от беда, беда раждат. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 44. Беда беда ражда. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 59.
2. Тегло, неволя. Народните беди са чужди на болярите. Попитай народа. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 68. Нищо ново не се случи в село, нищо необикновено. Сѐ същите беди, сѐ същите тъги и радости. Елин Пелин, Съч. I, 37. И рекъл бях: аз няма веч да плача / за тежките на тоз народ беди! П. Р. Славейков, 1873, кн. 4, 386. И съм думал: О Боже мой!... Защо други не по-добродетелни от мене, .. , са честити, а мен си оставил да страдам толкова беди? П. Кисимов, ОА (превод), ч. I, 118.
3. Нещо лошо; неприятност, пакост. — Но ти и нам ще докараш беда, Ивайло, ако Годеслав узнае, че сме те прибрали. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 49. Като слизаха по стълбите, огърлицата ѝ се скъса, .. Но бедата не спря дотук. М. Грубешлиева, ПП, 13. При това голямо производство можеш ли да спазваш добър процент на метал? — Там е бедата, че производството не е увеличено, а процентът спада. Х. Русев, П3, 31–32. Копривата расла, коза я опасла. / Ах, беда голяма! / Що ще каже мама? СбХ, 44.
4. Диал. Вина, обвинение върху някого. // Наказание, което се заплаща — за някаква вина, по някакво обвинение. Сичко живо за беда дадохме / па не може беда да платиме. Нар. пес., СбНУ ХLШ, 297. ● Нар-поет. беда бедя. Стояна беда бедили, Доне, / Стояна беда бедили, / ведили и укривили, /
.. /, че го в темница фърлиха. Нар. пес., СбГЯ, 51.
◊ Не е беда. Не е страшно; не е опасно. — Докторът каза да лежа неподвижно, сърцето не било в ред. — Не трябваше да ставаш — .. Щях да дойда по-късно. — Нищо, за толкова не е беда. Ем. Манов, ДСР, 458. Туна беда. Диал. Беда от нищо, без да има вина.